Сещаш ли се за моментите, в които имаш усещането, че мъглата ще те погълне? Онова усещане, че ако пресечеш на отсрещния тротоар, сякаш изчезваш. Беше един от онези шантави дни, в които просто ти се струва, че изчезваш при всяко пресичане на улицата.
Светофарът светна зелено, но аз не помръднах. Загледах се в гърба на изчезващите в мъглата хора. Всичко изглеждаше като една голяма илюзия. Още звучеше гласът в главата ми - „Сродна душа или просто илюзия?“. Понякога всичко е една голяма илюзия...
Историите, които съм слушала, са многобройни. Някои хора срещат любовта от пръв поглед, а други я намират след години познанство, но дали наистина са я открили или просто се заблуждават? Както се казваше в една стара поговорка, два остри камъка брашно не мелят. Нима не сме всички остри по един или друг начин? Може би тайната се крие в заглаждането и напасването на двете части. Дали има идеални такива и дали точно те са търсените ни половинки - една история ми показва, че това е съвсем възможно. Няма как да не я споделя, разказва се за едно пътешествие от Барселона до Португалия с една кратка спирка по средата. На тръгване един неин приятел я моли за услуга. Пътувайки, да мине и да остави един специален подарък на негов приятел, живеещ по средата между двете места. По план тя трябва да остане един ден в Хихон и да продължи пътуването си. Оттам си тръгва след половин година. С мъжа на живота си.
В повечето случаи човек се изморява да вярва в съществуването на сродната душа и се оставя на илюзията. Има и точно обратният случай – тези, които вярват, че са срещнали своята половинка, а пък всъщност се заблуждават. И както се пееше в една песен „All we need is love...”, а под каква форма, това вече няма много голямо значение. В крайна сметка важни са моментите, когато усещаме пеперуди в стомаха и частите от секундата, в които тези хора ни носят усещане за пълно щастие, защото точно това ни кара да се чувстваме истински живи.
0 коментара:
Публикуване на коментар