3.01.2012 г.
Една малка разходка...
С отминаването на настоящата година се позамислих колко много неща подминаваме в забързаното ни ежедневие или покрай колко много неща минаваме без да ги забележим. Вървейки из софийските улички се присетих за една моя серия от фотографии на тема „Стара София“ и реших да ги споделя.
Темата може би стана малко или много банална, но определено има какво да види човек из този град. Забързана и динамична, интересна и шумна, в същото време и мръсна - София е всичко това и още много неща. Всеки я преживява различно. Снимките ми са една от многото гледни точки и са направени през изминалата пролет. Тогава нещата изглеждаха някак си по-цветни. Сега сякаш всичко е потънало в една мъглива завеса.
Усещане на всеки към града е различно. Повечето хора, дали поради забързаното и натоварено ежедневие или поради други причини не го харесват. Аз лично обичам духа й. Това е сбор от преживявания и аромати... Обичам шумотевицата и бързащите хора...
Вървейки из преките на булевард „Мария Луиза“ някои кътчета могат да ни върнат доста назад във времето. И тъй като, за да знаем кои сме сега, трябва да знаем какви сме били преди, разходката из тази част на София може да се превърне в цяло приключение.
Запазването на тези сгради и фасади е едно хубаво припомняне на тази остаряла красота. От друга страна те навяват една далечна тъга... Може би поради тяхното неусетно изчезване и заличаване... Сякаш потъват лека-полека в далечината.
И въпреки, че те изчезват се вижда живецът в тях или по-скоро малкото останал живец...
Така сякаш и изчезна поредната година. Доста неусетно, с положителната си и негативната си страна набързо се изтъркаля. И сега я наблюдавам, как и тя потъна в мъглявината, но съм усмихната, защото продължавам да се сещам за живецът, който ми предостави.
Темата може би стана малко или много банална, но определено има какво да види човек из този град. Забързана и динамична, интересна и шумна, в същото време и мръсна - София е всичко това и още много неща. Всеки я преживява различно. Снимките ми са една от многото гледни точки и са направени през изминалата пролет. Тогава нещата изглеждаха някак си по-цветни. Сега сякаш всичко е потънало в една мъглива завеса.
Усещане на всеки към града е различно. Повечето хора, дали поради забързаното и натоварено ежедневие или поради други причини не го харесват. Аз лично обичам духа й. Това е сбор от преживявания и аромати... Обичам шумотевицата и бързащите хора...
Вървейки из преките на булевард „Мария Луиза“ някои кътчета могат да ни върнат доста назад във времето. И тъй като, за да знаем кои сме сега, трябва да знаем какви сме били преди, разходката из тази част на София може да се превърне в цяло приключение.
Запазването на тези сгради и фасади е едно хубаво припомняне на тази остаряла красота. От друга страна те навяват една далечна тъга... Може би поради тяхното неусетно изчезване и заличаване... Сякаш потъват лека-полека в далечината.
И въпреки, че те изчезват се вижда живецът в тях или по-скоро малкото останал живец...
Така сякаш и изчезна поредната година. Доста неусетно, с положителната си и негативната си страна набързо се изтъркаля. И сега я наблюдавам, как и тя потъна в мъглявината, но съм усмихната, защото продължавам да се сещам за живецът, който ми предостави.
