3.01.2012 г.
Една малка разходка...
С отминаването на настоящата година се позамислих колко много неща подминаваме в забързаното ни ежедневие или покрай колко много неща минаваме без да ги забележим. Вървейки из софийските улички се присетих за една моя серия от фотографии на тема „Стара София“ и реших да ги споделя.
Темата може би стана малко или много банална, но определено има какво да види човек из този град. Забързана и динамична, интересна и шумна, в същото време и мръсна - София е всичко това и още много неща. Всеки я преживява различно. Снимките ми са една от многото гледни точки и са направени през изминалата пролет. Тогава нещата изглеждаха някак си по-цветни. Сега сякаш всичко е потънало в една мъглива завеса.
Усещане на всеки към града е различно. Повечето хора, дали поради забързаното и натоварено ежедневие или поради други причини не го харесват. Аз лично обичам духа й. Това е сбор от преживявания и аромати... Обичам шумотевицата и бързащите хора...
Вървейки из преките на булевард „Мария Луиза“ някои кътчета могат да ни върнат доста назад във времето. И тъй като, за да знаем кои сме сега, трябва да знаем какви сме били преди, разходката из тази част на София може да се превърне в цяло приключение.
Запазването на тези сгради и фасади е едно хубаво припомняне на тази остаряла красота. От друга страна те навяват една далечна тъга... Може би поради тяхното неусетно изчезване и заличаване... Сякаш потъват лека-полека в далечината.
И въпреки, че те изчезват се вижда живецът в тях или по-скоро малкото останал живец...
Така сякаш и изчезна поредната година. Доста неусетно, с положителната си и негативната си страна набързо се изтъркаля. И сега я наблюдавам, как и тя потъна в мъглявината, но съм усмихната, защото продължавам да се сещам за живецът, който ми предостави.
Темата може би стана малко или много банална, но определено има какво да види човек из този град. Забързана и динамична, интересна и шумна, в същото време и мръсна - София е всичко това и още много неща. Всеки я преживява различно. Снимките ми са една от многото гледни точки и са направени през изминалата пролет. Тогава нещата изглеждаха някак си по-цветни. Сега сякаш всичко е потънало в една мъглива завеса.
Усещане на всеки към града е различно. Повечето хора, дали поради забързаното и натоварено ежедневие или поради други причини не го харесват. Аз лично обичам духа й. Това е сбор от преживявания и аромати... Обичам шумотевицата и бързащите хора...
Вървейки из преките на булевард „Мария Луиза“ някои кътчета могат да ни върнат доста назад във времето. И тъй като, за да знаем кои сме сега, трябва да знаем какви сме били преди, разходката из тази част на София може да се превърне в цяло приключение.
Запазването на тези сгради и фасади е едно хубаво припомняне на тази остаряла красота. От друга страна те навяват една далечна тъга... Може би поради тяхното неусетно изчезване и заличаване... Сякаш потъват лека-полека в далечината.
И въпреки, че те изчезват се вижда живецът в тях или по-скоро малкото останал живец...
Така сякаш и изчезна поредната година. Доста неусетно, с положителната си и негативната си страна набързо се изтъркаля. И сега я наблюдавам, как и тя потъна в мъглявината, но съм усмихната, защото продължавам да се сещам за живецът, който ми предостави.
30.12.2011 г.
Сродна душа или просто илюзия...
Сещаш ли се за моментите, в които имаш усещането, че мъглата ще те погълне? Онова усещане, че ако пресечеш на отсрещния тротоар, сякаш изчезваш. Беше един от онези шантави дни, в които просто ти се струва, че изчезваш при всяко пресичане на улицата.
Светофарът светна зелено, но аз не помръднах. Загледах се в гърба на изчезващите в мъглата хора. Всичко изглеждаше като една голяма илюзия. Още звучеше гласът в главата ми - „Сродна душа или просто илюзия?“. Понякога всичко е една голяма илюзия...
Историите, които съм слушала, са многобройни. Някои хора срещат любовта от пръв поглед, а други я намират след години познанство, но дали наистина са я открили или просто се заблуждават? Както се казваше в една стара поговорка, два остри камъка брашно не мелят. Нима не сме всички остри по един или друг начин? Може би тайната се крие в заглаждането и напасването на двете части. Дали има идеални такива и дали точно те са търсените ни половинки - една история ми показва, че това е съвсем възможно. Няма как да не я споделя, разказва се за едно пътешествие от Барселона до Португалия с една кратка спирка по средата. На тръгване един неин приятел я моли за услуга. Пътувайки, да мине и да остави един специален подарък на негов приятел, живеещ по средата между двете места. По план тя трябва да остане един ден в Хихон и да продължи пътуването си. Оттам си тръгва след половин година. С мъжа на живота си.
В повечето случаи човек се изморява да вярва в съществуването на сродната душа и се оставя на илюзията. Има и точно обратният случай – тези, които вярват, че са срещнали своята половинка, а пък всъщност се заблуждават. И както се пееше в една песен „All we need is love...”, а под каква форма, това вече няма много голямо значение. В крайна сметка важни са моментите, когато усещаме пеперуди в стомаха и частите от секундата, в които тези хора ни носят усещане за пълно щастие, защото точно това ни кара да се чувстваме истински живи.