Шумно рекламираната кампания за интеграция на деца с ментални увреждания в общообразователните училища забоксува. За това алармираха родители от сдружение "Аутизмът в България". Те насочиха нашето внимание към Трето помощно училище в столицата, което предлага допълнителни занимания за техните деца. В една съвременна европейска столица - София това е едно от четирите помощни училища, а за страната те са около петдесетина.
Дългите години, в които никой не е обръщал сериозно внимание на децата с увреждания, са дали негативно отношение в обществото ни. България е изостанала в диагностиката, лечението, обучението и възпитанието на тези момичета и момчета. От десетина години има положителна промяна и в специалните училища започват да се прилагат и адаптират съвременните методики за работа с ученици, които имат специални образователни потребности.
От 2006 година навлиза кампанията за масова интеграция – много от децата в помощните училища се прехвърлиха в общообразователните. Как дадено дете се определя дали е за помощно или масово училище? В родината ни това се решава от родителя, докато в други страни като Франция и Германия се правят тестове от екип специалисти. Много често “семейството не приема фактите – не приема, че тяхното дете има някакъв проблем“ – казват психолози и често дори считат това за „срамно“. В резултат на това много от децата с ментални заболявания попаднаха в масовите училища. В подрастваща възраст много от учениците са с агресивно поведение и за съжаление много малка част от тях са научени да проявяват разбиране към отсрещната страна. Това довежда до психологически натиск и обикновено така наречените „различни“ деца са стресирани и в някаква степен игнорирани. Тук идва и ролята на ресурсния учител, който трябва да се занимава индивидуално поне час всеки ден с тях. Според специалистите един час е абсолютно недостатъчно време. В случай, че с детето се занимава такъв учител, на края на обучението си то не получава диплома, не получава нито оценки, а удостоверение, защото няма единна система на оценяване.
Често срещани са и случаите, в които деца, които се обучават в масово училище се прехвърлят в даден момент в помощно училище. За съжаление понякога родителите разбират със закъснение, че детето им е попаднало в стресираща среда и това в много случаи се отразява на развитието му негативно. Получава се реинтеграция, която напоследък се наблюдава все по-често.
Трето помощно училище „Едуард Сеген“ е разположено в двора на 16 ОУ „Райко Жинзифов” с цел някакъв вид интеграция – най-малкото комуникацията между учениците в един двор. Децата в помощните училища са с различни заболявания, в следствие на което са с трайно нарушена познавателна дейност /с аутизъм, епилепсия, синдром на Даун, хипофизарен нанизъм, хиперкинетичен синдром, детска церебрална парализа, и др /. В това училище работи квалифициран персонал - учители завършили специална педагогика, логопеди, психолози, физкултурни преподаватели. Един клас на деца с множествено увреждания се състои от 4-6 ученика, докато повечето класове на деца с ментални увреждания са от 8-12 ученика. Само за сравнение в Германия един учител заедно с помощник учител се занимават с 2-4 деца и причината не е случайна – всяко дете има нужда от повече внимание и грижи, за да напредне в развитието си.
При много от децата липсва от ранна възраст въздействие и обръщане на по-специални грижи, тъй като детски градини за изостанали в развитието си деца почти няма – София разполага само с една. Съответно родителите ги гледат сами и много често се случва да прекалят с обгрижването им. В ранна възраст важен фактор е и комуникацията с връстници, която липсва. По този начин още от малки те се отделят от обществената среда.
Също така не е тайна за никого, че често се случва родители да оставят „различните” си отрочета в домове за деца с умствени увреждания. В повечето случаи в тези домове персоналът само ги обслужва, но “никой не се грижи за тяхното умствено развитие, никой не се грижи да ги научи да подържат елементарна хигиена” – казва Филипа Каменова психолог на Трето помощно училище.
Учителите работещи в помощните училища са завършили специална педагогика, а хората които са кандидатстват такава специалност определено не я избират случайно. „Трябва да имаш вътрешно усещане, да бъдеш много търпелив и да бъдеш готов на саможертва. Всеки ден се учим на търпение.” – казва Каменова. Според менталното заболяване децата са разделени на групи и класове от 1 до 8. „Много от децата, с не леки форми на различни заболявания, в момента се намират в масовите училища и за съжаление върху тяхното развитие това не се отразява добре, тъй като не се полагат достатъчно грижи и внимание за тях. Трябва да се правят оценки чрез тестове за възможностите на всяко дете и да се изготвя постижима програма според възможностите му.” - казва директора на Трето помощно училище Поликсения Кисимова.
Тези деца, макар и с различни заболявания имат шанс за реализация в общество. За съжаление за нашите географски ширини тя е твърде ограничена – някои си намират работа като чистачи, други като шофьори, а има и в озеленяването. Докато в други държави хора с ментални увреждания има и на държавни позиции – в администрацията, в деловодството, като куриери. Такива примери за съвременно общество ни дават Германия, Франция и САЩ. И тук идва въпросът затваря ли си обществото ни очите пред тези хора? Те по-различни ли са от нас наистина и ако са, нямат ли нужда някой да им подаде ръка? Данни от НСИ показват, че 0,5 процента от учениците са с нарушена познавателна дейност. Официална статистика за процента на деца родени с метални заболявания няма. Факт е че много помощни училища се закриват, но това означава ли че нямаме нужда от тях или че нашите деца са се излекували? През 2003 година децата в помощните училища са били 17 000, а в момента са около 3000. Има масово разкриване на ресурсни центрове, чиято цел е интегрирането на децата в масовите училища, но дали реално интегриране има ли или се случва точно обраното е друг въпрос.
Обществото много често дискриминира хората със специални образователни потребности и отнема тяхното реално право на приобщаване към средата. За децата с ментални заболявания много важна роля играе приемствеността – започвайки от семейството, минавайки през детската градина и стигайки до училището. За съжаление малкият брой налични детски градини и помощни училища ограничава развитието на тези личности.
Коя система е правилна – помощното училище или интеграция в масово училище, това е различно за всеки случай, но за съжаление много деца попадат на неправилния за тях път.. Обществената незаинтересованост от тези проблеми продължава и сякаш ние забравяме, че тези деца, тези хора са част от нашето болно общество.
