How love looks like...

Сещаш ли се за онези моменти, в които те полазват мънички тръпки по гърба и цялото ти тяло настръхва? Такива тръпки ме полазиха в мига когато Шаде излязоха на сцената. Направиха го ефектно, грациозно и подпалващо в буквалният смисъл. Червените завеси излетяха и на сцената се появиха пламъци... Войниците на любовта разпръснаха не само любов и топлина, ами и мъничко тъга, което направи цялото усещане истинско.

Още с първата си песен - "Soldier of love" те не само взривиха публиката, но и показаха уникална сценография, интересна мултимедия и феерия от цветове. За всяка песен имаха различна хореография, буквално ни разказваха различни истории и ни пренасяха на различни места. Ефекти на издигащи се и скриващи се части от сцената, както и спускащата се полупрозрачна завеса, която създаде усещане за 3D ефект по време на песента „Bring me home”, не само ме отведе у дома, ами и ме стопли отвътре. В следващия момент потънахме в чара и обаянието на черно-белите филми и след това попаднахме в една зимна приказка. Две камери постоянно снимаха музикантите, за да ги излъчат на двете видео стени. Но всичко това създаде само фон за невероятния соул глас на Шаде Аду. Тя беше черна, бяла и червена. Танците й излъчваха енергия, за повечето от които беше боса.

Няма как да не отбележа интересния рок аранжимент на вълшебното парче "No Ordinary Love" и сцена кабаре, над която пишеше "Tonight Sade live in Sofia". Последва прочувствено изпълнение на „Jezebel“, от което въздухът настръхна. С последната песен "Cherish the Day" Шаде спечели сърцата на цялата публика.

Топлите цветове, които се разпръскваха от сцената, танцуващите сенки от екрана и музиката от саксофона някак си припомниха колко елегантна може да бъде тъгата. Този концерт беше цяло пътешествие, припомни ми различни хора, показа ми пътя към дома и най-важното, накараме да се почувствам като у дома.