skip to main |
skip to sidebar
Всеки един от нас е различен цвят. Какъв цвят се чувстваш ти? А какъв цвят са хората около теб? Ето за това може да те накара да се замислиш постановката „Приятнострашно“ в театър 199. Тя е като публичен разговор за интимността, за чувствата и емоциите, които хората спотайват дълбоко в себе си. Спектакълът няма сюжет, съответно няма и развръзка. Текстът е непретенциозен и много близък. Той разказва за нюансите. Нюансите на чувствата, нюансите на взаимоотношенията и нюансите на цветовете.
Сцената на театъра, поради малкия си мащаб, създава усещането, че сте в огромна стая и слушате нечий разговор, което създава усещането за уют. Това усещане се засилва и от това, че героите са едни от нас – всеки има несъвършенства.
В центъра на пиесата стои една градина, миниатюрен макет на мястото, където героинята на Радена Вълканова – Фани, иска да живее. Този свят е притегателен по различен начин за всеки и неговата крехкост прави пребиваването толкова интересно. Всичко е чупливо, като човешките чувства и трябва да се стъпва внимателно.
Какво може да стане когато градината се променя под въздействието на външен човек и тези промени ти харесат, но са колкото приятни, толкова и страшни? Обърканият емоционален свят на човека намира своя израз в тази градина и тази пиеса. Всеки помни онова усещане при влюбване, толкова приятно, но и така страшно... Когато две противоположности са привлечени в едно цяло, емоциите кипват под спокойната повърхност. А още по-интересно става, когато са преплетени историите на две приятелки, двама братя и един диригент...
21.06.2011 г.
Приятно, страшно или приятнострашно
Всеки един от нас е различен цвят. Какъв цвят се чувстваш ти? А какъв цвят са хората около теб? Ето за това може да те накара да се замислиш постановката „Приятнострашно“ в театър 199. Тя е като публичен разговор за интимността, за чувствата и емоциите, които хората спотайват дълбоко в себе си. Спектакълът няма сюжет, съответно няма и развръзка. Текстът е непретенциозен и много близък. Той разказва за нюансите. Нюансите на чувствата, нюансите на взаимоотношенията и нюансите на цветовете.
Сцената на театъра, поради малкия си мащаб, създава усещането, че сте в огромна стая и слушате нечий разговор, което създава усещането за уют. Това усещане се засилва и от това, че героите са едни от нас – всеки има несъвършенства.
В центъра на пиесата стои една градина, миниатюрен макет на мястото, където героинята на Радена Вълканова – Фани, иска да живее. Този свят е притегателен по различен начин за всеки и неговата крехкост прави пребиваването толкова интересно. Всичко е чупливо, като човешките чувства и трябва да се стъпва внимателно.
Какво може да стане когато градината се променя под въздействието на външен човек и тези промени ти харесат, но са колкото приятни, толкова и страшни? Обърканият емоционален свят на човека намира своя израз в тази градина и тази пиеса. Всеки помни онова усещане при влюбване, толкова приятно, но и така страшно... Когато две противоположности са привлечени в едно цяло, емоциите кипват под спокойната повърхност. А още по-интересно става, когато са преплетени историите на две приятелки, двама братя и един диригент...
Blog Archive
Labels
3D анимация
3D mapping
6 ОУ Райко Жинзифов
Артър Милър
аутизъм
булевард Мария Луиза
Бютифул
Вечерен акт
Георги Спасов
деца с ментални увреждания
Еволюция
Ерден
избори
изложба
илюзия
интеграция
Йордан Панков
кампания
кино
концерт
култура
Марек Чернецки
Мари Фредриксон
Мариета Ценова
Мария Сапунджиева
мечта
Михаил Заимов
Монтана
музика
мъгла
паметника на Съветската армия
парашутизъм
Пер Гесле
подводна фотография
полет
поп-арт
попарт
постановка.
Приятнострашно
Роксет
сгради и фасади
скок с парашут
Смъртта на търговския пътник
сродна душа
Стара София
Стинг
суинг
сън
Съни Сънински
сънища
съновидение
театър
театър 199
Трето помощно училище Едуард Сеген
фестивал
филм
фотография
Хавиер Бардем
Чехов
Шаде
Biutiful
Cherish the Day
elevation
Jezebel
Limited edition
morcheeba
Ordinary Love
parov stelar
Soldier of love

0 коментара:
Публикуване на коментар